Магази, Ивицата Газа — Беше около шест часа вечерта миналия петък,

Магази, Ивицата Газа —  Беше към шест часа вечерта предишния петък, когато цяла Газа загуби връзка с външния свят и един с различен в границите на обсадения анклав.

Моето семейство, дружно със фамилията на чичо ми, бяха събрани в една стая в къщата му в лагера Магази. Бяхме евакуирали дома си в западната част и се преместихме в южната част на Газа съгласно израелските заповеди. Израел, несъмнено, твърди, че заповедите му да напуснем са за нашата сигурност, само че като оживял от неговата варварска експанзия против Газа, мога да ви кажа, че претенцията за относителна сигурност в Южна Газа е мит.

< h2 class= " more-on__heading " > Продължавайте да четете лист от 4 детайла Израел нанася удари по Сирия, Ливан след ракетни офанзиви, споделят военните Ройтерс, публицистите на Ал Джазира са „ набелязани “ в удара в Ливан: Прес група Погледът: сухопътната война на Израел против Газа стартира Израел „ уголемява “ интервенцията в Газа, продължава смъртоносните набези на Западния бряг завършек на списъка

Причината да се съберем в една стая е елементарна: в случай че сме подложени на бомбардировки и, не дай Боже, загубим живота си, го вършим дружно. Никой от нас не желае другият да понесе болката от скръбта самичък.

Както е моята рутина, същата вечер посегнах към преносимия компютър си, с цел да се уверя, че батерията му е заредена оптимално, което ми разрешава да продължа с работата си като публицист. Само няколко минути преди този момент бях замесен в диалог с канадски публицист, обсъждайки ужасните условия в Ивицата Газа. Междувременно татко ми разговаряше по телефона с брат ми Адам, който живее в Съединените щати, пробвайки се да го увери по отношение на нашата сигурност.

В същата стая моята братовчедка Рийм старателно чете новините, които следи в Telegram, предоставяйки ни настояща информация за местата, които са били атакувани в и към Ивицата Газа, тъй че ние доближаваме до нашите близки, живеещи в тях области.

В различен ъгъл моят по-малък брат, който е единствено на 13 години, си играе със сина на братовчед ми, Хамуд, който ще навърши две години идващия месец.

След това внезапно връзката ми с интернет прекъсна и аз попитах с трептящ глас: „ Има ли проблем с интернет? “ В същия миг татко ми сподели: „ Изгубих връзка с Адам “, а чичо ми добави: „ Нямам никакъв телефонен сигнал! “

Останахме единствено с радиото като средство за връзка. Когато включихме радиото и чухме диктора от радио Ал Джазира да оповестява, че Израел е прекъснал връзките и достъпа до интернет в цялата Ивица Газа, всички останахме в потрес и безмълвие. Започнахме да обмисляме претекстовете на Израел зад изолирането ни от останалия свят.

Сред нас имаше такива, които имаха вяра, че имат за цел да ни изолират, с цел да правим нови закононарушения надалеч от контрола на интернационалната общественост. Някои даже се чудеха дали това може да е последната ни нощ онлайн.

Разменихме погледи един с различен, безмълвно се сбогувахме.

Мислите ми бяха погълнати от угриженост за приятелите ми отвън Газа, представяйки си тъгата, която би трябвало да изпитват, без да получават настояща информация за моята сигурност. Притеснението ми се популяризира и върху моите родственици, които бяха избрали да останат в по-несигурните райони на Газа, отказвайки да се реалокират на юг. Тежестта на моите отговорности като публицист тежеше доста в мозъка ми, знаейки, че съм безпомощен да предам истината на останалия свят заради прекъсването на тока и загубата на интернет връзка. Не можех да проумея по-мъчително възприятие от непреодолимата композиция от беззащитност и боязън, които ме обзеха.

Обърнахме се към Корана, търсейки разтуха за душите си, и рецитирахме молебствия, умолявайки Бог да отбрани нас, домовете ни и обичаните ни хора.

Спането тази нощ беше невероятно, защото артилерийският обстрел продължаваше безмилостно, без момент отмора. Фрагменти от детонациите стигнаха даже до градината на къщата ни. Звуците от ракетите не бяха нищо друго с изключение на ужасяващи, само че това, което беше още по-смразяващо, беше цялостната ни липса на познания по отношение на това кои са били задачите и кой е станал жертва на това безсмислено принуждение.

От първия ден на израелската експанзия против линията Газа разчитахме на LED светлина. С течение на времето тъмнината ставаше все по-потискаща и светлината ни ставаше по-слаба, до момента в който се борехме да презаредим батерията, която захранваше нашия светодиод.

Опитайте и разберете това: цялостен мрак, непрестанна артилерия и наземни бомбардировки, изолираност от нашите родственици и другари и спиране на връзката с целия свят.

Тази нощ беше най-дългата в живота ми, белязана от неочакваната ни изолираност от света. Това последва тежки бомбардировки в региона на Магази, регион, надалеч от частите на Газа, които Израел ни предизвести да напуснем.

Ден преди тази покруса, преди връзките и достъпът до интернет да бъдат прекратени, окупационни самолети бомбардираха къщата на моите родственици в бежанския лагер Магхази, което докара до загубата на девет живота, в това число седем деца.

Тези, които бягаха от боязън по улиците, бяха мои родственици. Сред тях беше и стара майка, изгубила сина си, снаха си и внуците си. Тя е блага жена, на която доста държа. Виждах я да се смее и слушах историите й от моето детство.

Брат ми Карам, който преди малко беше записал докторска стратегия по счетоводство в Газа няколко дни преди израелската експанзия против Газа, беше този, който транспортира ранените в персоналната си кола. Днес и двата университета са превърнати в отломки на земята.

В нощта против четвъртък, 26 октомври, израелската окупация нападна единствената пекарна в лагера Магази, добавяйки към мрачния брой на повече от 11 пекарни, бомбардирани в линията Газа по време на тази експанзия. Очевидно е, че тактиката на Израел в тази война е на изтребване и апетит.

По време на тази съответна офанзива небрежно сграбчих евакуационната си чанта, която съдържаше единствено паспорта и персоналната ми карта, подготвяйки се да избягам още веднъж. Този път обаче не бях сигурен къде мога да потърся леговище.

За страдание бомбардирането на пекарната докара до загубата на почти 10 почтени цивилни. Освен това отломките от офанзивата доближиха учебно заведение на UNRWA, в което са настанени към 6000 разселени палестинци от Северна Газа, причинявайки убийството на един човек в учебното заведение, който беше ранен от камъни, задвижвани от гърмежа на пекарната.

Това е единствено дребен взор към илюзията за „ сигурност “, която Израел твърди, че предлага в южната част на Ивицата Газа.

Когато Газа най-сетне си възвърна връзката с интернет, не изпитах насладата, както мнозина. Вместо това бях обзет от възприятие на боязън. Веднага посегнах към мобилния си телефон, с цел да ревизира приятелите и роднините си, опасявайки се, че може да са ранени или по-лошо. Имах причина да се опасявам: на 22 октомври, при ужасяваща израелска въздушна офанзива против дома му, моят сътрудник, амбициозният преводач Махмуд, трагично загуби живота си. Цялото му семейство е безмилостно убито – татко му, брат му, сестрите му и техните деца.

Обърнах се към моя акаунт X, някогашен Twitter, с цел да наваксам събитията в Газа през двата дни, в които бях откъснат от света, четейки туитове от другари, описващи ужасите, които са претърпели по време на безмилостните бомбардировки.

Отчаяно желаех да науча за политическото развиване и степента на опустошението в Газа, надявайки се да чуя някакви вести за преустановяване на огъня и завършек на безмилостните кланета против палестинците в Ивицата Газа, до момента в който Израел продължаваше експанзията си без заблуждение под отговорност. Беше обезсърчаващо да се чуе, че бруталността на бомбардировките продължава и няма индикация за разрешаване на казуса.

Светът може в никакъв случай да не разбере сърцераздирателната действителност на чакането на опашка в продължение на съвсем четири тежки часа, единствено с цел да получите самун на стойност 2 $, единствено с цел да бъде превърната пекарната в отломки от бомбардировка. Изправен пред такова неволи, вие сте принудени да прибягвате до примитивни способи, като потреблението на дърва за запалване на огън, единствено с цел да осигурите самун на повече от 50 души, сгушени дружно в скромна двуетажна постройка.

Отчаяната битка за обезпечаване даже на минимално количество питейна вода, единствено в името на оцеляването, е компликация, която малко на брой могат да схванат.

А мъката на изолацията от останалия свят, посред безмилостната офанзива на израелската артилерия, морските и въздушните бомбардировки, е прекарване, което надвишава въображението.

Източник: Ал Джазира